Миокардната дистрофия е нарушение на метаболитните процеси в сърдечния мускул. В зависимост от причината, която е причинила тези нарушения, има няколко вида миокардна дистрофия..
Съдържание
Миокардна дистрофия
Миокардната дистрофия е обратим процес в миокарда, причинен от биохимични и често структурни нарушения на клетъчно ниво в сърдечния мускул. Това не е възпалително или съдово увреждане на миокарда, причинено от влиянието на несърдечни фактори и се характеризира с метаболитни нарушения в сърдечния мускул..
В резултат на действието на каквито и да било фактори или заболявания на други органи, настъпват промени в сърцето, но те са видими само в електронен микроскоп. Тези промени на клетъчно ниво са увеличаване на ядрата на сърдечната клетка, подуване на митохондриите, разрушаване на клетъчните мембрани, намаляване на броя на рибозомите, вътреклетъчен оток.
Това е много важен момент - тази обратимост на промените в сърцето, когато причината е елиминирана. По този начин механизмите на развитие на миокардната дистрофия са появата и прогресирането на енергийния дефицит и нарушеното хранене на сърдечната клетка..
Има три етапа на миокардна дистрофия:
- миокардна хиперфункция: продължителна сърдечна болка, не свързана с физическа активност, лоша поносимост към упражненията, недоволство от вдъхновението. Няма обективни промени.
- Изчерпване на компенсаторните механизми: задух по време на тренировка, нарушение на сърдечния ритъм, в края на деня може да има леко подуване на краката. На електрокардиограмата се появяват нетипични промени.
- Обща сърдечна недостатъчност от метаболитен тип: постоянна болка в сърцето, задух по време на тренировка и в покой, оток в краката, изразени промени в електрокардиограмата.
Видове миокардна дистрофия
Дисхормонална миокардна дистрофия се среща при жени на възраст 45-50 години и се дължи на нарушение на естрогенната функция на яйчниците, на мъже на възраст 50-55 години и се дължи на нарушение на производството на тестостерон. Преобладават две групи симптоми: общи и сърдечни. От общите симптоми преобладават повишената раздразнителност, емоционална нестабилност, нарушения на съня, световъртеж и чувство на задух. От сърцето - пронизваща или болезнена болка в върха на сърцето. Често то е дългосрочно, влошава се от възбуда, дълбоко дишане, не е свързано с физическа активност. Възможно е да има нарушения на ритъма.
Тази група миокардни дистрофии включва сърдечни заболявания, свързани с дисфункция на щитовидната жлеза. Намалена функция на щитовидната жлеза - хипотиреоидизъм, проявяващ се с намаляване на метаболизма, чувство на студенина, поява на отоци, намаляване на налягането, постоянна болка в сърцето.
Повишена функция на щитовидната жлеза - тиреотоксикоза, проявяваща се с увеличаване на метаболизма - загуба на тегло, жажда, повишена нервност, лош сън, болки в сърцето, смущения в сърдечния ритъм.
Тонзилогенна миокардна дистрофия се развива като усложнение на тонзилит. Причината е стрептокок, който причинява хроничен тонзилит, тоест възпаление на сливиците. При дългосрочен тонзилит има общо отслабване на тялото, постоянно чувство на умора, намаляване на толерантността към упражненията, постоянни болки в сърцето, понякога прекъсвания в работата на сърцето.
Миокардна дистрофия поради физически стрес настъпва, ако тялото се представя с физическа активност, неадекватна на физическите възможности. Умората е физиологичната реакция на тялото на стрес, преумората - екстремна умора - е фонът за развитието на болестта. Преумората може да бъде остра или хронична. В остри ситуации се развива спазъм на коронарните артерии, което може да доведе до тежки нарушения на ритъма и внезапна смърт. Хроничното пренапрежение на сърцето се развива постепенно. Най-често се причинява от всички видове гимнастика, плуване, фигурно пързаляне. Проявява се като пронизващи болки в сърцето в разгара на товара или през следващия ден след натоварването, прекъсвания в работата на сърцето, задух.
Алкохолна миокардна дистрофия развива се със системното използване на алкохолни напитки. Циркулиращият в кръвта етанол уврежда сърдечния мускул, тоест унищожава клетъчните мембрани, намалява количеството на калий и мастни киселини вътре в клетката. Недостигът на калий води до нарушения на ритъма. Вариант на това заболяване е кобалтовата миокардна дистрофия, консервирана бирена болест (кобалтът се добавя към консервираната бира за образуване на пяна). Процесът е по-труден и бързо напредващ. При този тип заболяване на преден план излиза нарушение на ритъма под формата на чести неравномерни сърдечни ритъми и задух. Възможно е да няма болка в сърцето.
