Лупус еритематозус е незаразно хронично възпалително заболяване, наречено така заради характерното зачервяване на кожата, някога смятано, че прилича на белезите на кожата след ухапвания от вълци. Оттук и латинското наименование на това заболяване - лупус еритематозус: лупус - вълк, еритема - зачервяване.
Съдържание
Кожен, системен и ... обикновен
Лупус еритематозус няма нищо общо с лупус вулгарис (туберкулозен), рядка форма на туберкулоза, която причинява типичните червеникаво-кафяви възли по кожата.
Лупус еритематозус се проявява с различни симптоми и протича или в кожна форма - дискоиден лупус еритематозус (DLE), или с увреждане на вътрешните органи под формата на системен лупус еритематозус (SLE).
При DLE кожата (в повечето случаи по лицето и други открити части на тялото, която е изложена на слънчева светлина) образува характерни заоблени, повдигнати плаки със зачервяване и лющене, в центъра на които често се наблюдават белези; вътрешните органи, като правило, не са засегнати.
SLE е заболяване с ревматичен характер, т.е. принадлежи към същата група заболявания като ревматоидния артрит. При СЛЕ е възможно тежко увреждане на ставите, кожата, нервната система, бъбреците и други вътрешни органи. Кожните промени могат да бъдат същите като при DLE, или могат да се проявят чрез зачервяване и обрив по скулите под формата на характеристика «пеперуди по лицето». Не рядко обаче кожата остава нормална..
Кой получава лупус еритематозус?
Лупус еритематозус засяга предимно млади жени. Сред пациентите с DLE седем от десет са жени на възраст около 30 години и повече. Сред пациентите със СЛЕ девет от десет са жени и половината от тях развиват първите симптоми на заболяването между 15 и 25 години.
Причината за DLE е неизвестна, както и причината за 90% от случаите на SLE. При 10% това изглежда е страничен ефект от лекарства, като прокаинамид (новокаинамид), който се предписва при сърдечни аритмии.
Смята се, че лупус еритематозус е от автоимунен произход, т.е. причинени от алергични реакции от специален тип, при които тялото на пациента произвежда антитела (автоантитела) към собствените му тъкани, сякаш е бил ваксиниран срещу себе си. Причините за тези алергични реакции остават неясни..
При СЛЕ някои левкоцити се увреждат и от тях се освобождават ядрени компоненти (нуклеопротеини), които претърпяват определени промени в кръвната плазма. Този ядрен материал, абсорбиран от други левкоцити, променя свойствата си, превръщайки ги в така наречените LE клетки (LE - от лупус еритематозус).
Очевидно автоантителата, насочени срещу ядрения материал на собствените им тъкани и поради това наречени антинуклеарни (антинуклеарни), действат по подобен начин. В тази връзка при диагностициране на SLE се откриват LE клетки и антинуклеарни автоантитела и се определя и количеството на някои серумни протеини, чието съдържание намалява в активната фаза на автоимунно заболяване..
Как се лекува лупус еритематозус??
Кожните обриви могат да бъдат лекувани с кремове или мехлеми, съдържащи слънцезащитни продукти и кортикостероиди. При тежки кожни прояви антималарийните лекарства са с висока ефективност. По-активната кортикостероидна терапия, по-специално назначаването на орален преднизон, се използва главно за увреждане на вътрешните органи, но помага и при кожни прояви.
Лечим ли е лупус еритематозус??
Много хора със СЛЕ в лека или вълноподобна форма на ток са в състояние да водят нормален живот. Продължителността на заболяването зависи от тежестта му и от това кои органи са засегнати предимно. Най-честите причини за смърт са необратими увреждания на бъбреците и инфекция. От средата на 50-те години, в резултат на непрекъснатото подобряване на методите на лечение, продължителността на живота на пациентите със СЛЕ се е увеличила значително..
