При развитието на парапроктит водеща роля играе отслабването на местния имунитет, чието намаляване се случва под въздействието на патогенната микрофлора. Не на последно място роля в развитието на парапроктит играят съдовите промени при захарен диабет и атеросклероза.
Съдържание
Концепцията за парапроктит
Острият парапроктит е остро възпаление на околоректалната тъкан, причинено от разпространението на възпалителния процес от аналните крипти и аналните жлези.
В повечето случаи причинителят на инфекцията с парапроктит е смесена микрофлора. Най-често стафилококи и стрептококи се откриват в комбинация с Escherichia coli, Proteus. Често (особено при абсцеси на пелвиоректалното пространство) се установява наличието на бактероиди, пептококи, фузобактерии, принадлежащи към неспорообразуващи анаероби. Остър парапроктит, дължащ се на смесена микрофлора, обикновено се нарича прост, банален. Специфична инфекция (туберкулоза, актиномикоза, клостридии) е доста рядко явление. При парапроктит, особено хроничен, е наложително да се изключи туберкулозна инфекция.
Предразполагащите фактори за началото на гноен процес са:
- отслабване на местния и хуморален имунитет с изтощение, алкохолизъм, поради остра или хронична инфекция (тонзилит, грип, сепсис)
- съдови промени при захарен диабет, атеросклероза
- функционални нарушения (запек, диария)
- наличието на хемороиди, пукнатини в ануса, криптит
Причини за остър парапроктит
Анатомичната граница между ректума и аналния канал следва аноректалната линия. На това ниво има крипти на Морган - джобове, чието дъно е разположено приблизително на границата на горната и средната трета на аналния канал. В дъното на криптите се отварят отделителните канали на аналните жлези. Самите жлези в по-голямата си част са локализирани в дебелината на вътрешния сфинктер, за което се наричат още интрамускулни жлези. Аналните жлези и морганиевите крипти са много важни елементи в механизма на развитие на парапроктит. Интрамускулните жлези се полагат по време на вътрематочното развитие и детето се ражда с тях, но те започват да функционират от периода на пубертета. По тази причина парапроктитът, свързан с възпаление на криптите и жлезите, се среща по-често при възрастни. При малките деца инфекцията попада в целулозата по правило през засегнатата кожа, а при новородените парапроктитът често е локален фокус на инфекция при септикопиемия (наличие на патогенни микроорганизми в кръвта), което също се потвърждава факт, че при парапроктит при деца обикновено се засява мономикробна стафилококова флора, докато при възрастни флората е полимикробна с необходимото участие на патогенни чревни микроорганизми.
Аналните жлези са готови канали, в които инфекцията навлиза от лумена на ректума. Ако има запушване на канала на жлезата поради оток на ректалната лигавица (с диария), микротравми, рубцови промени в отделителните канали на жлезите (прехвърлен криптит) и др., Остро възпаление на група анални жлези, отварящи се в криптата (криптите) може да се развие и така ще се получи микро-абсцес в стената на аналния канал.
Микроабсцесът, резултат от възпаление на жлезите, първоначално се локализира в криптата и не надхвърля вътрешния сфинктер и при благоприятна съвкупност от обстоятелства може да се изпразни през криптата. На този етап болестта може да се разглежда като криптит. Но ако абсцесът се разпространи по-дълбоко, т.е. в интерсфинктерното пространство, това вече е парапроктит. На преградите на интерсфинктеричното пространство гной може да отиде в различни посоки, причинявайки образуването на абсцеси в по-обширните параректални клетъчни пространства.
Според локализацията на абсцеса се разграничават:
- подкожен абсцес
- субмукозен абсцес
- исхиоректален абсцес
- тазов ректален абсцес
Според локализацията на криптата, участваща в процеса на възпаление, парапроктитът може да бъде заден, преден или страничен. На първо място по честота е задният парапроктит, на второто - предният, най-рядко се засягат криптите на страничните стени. По-честото увреждане на криптите по задната стена може да се обясни с факта, че задните крипти са по-дълбоки и по-малко дренирани, по-често се нараняват от твърди изпражнения поради по-твърдата фиксация на чревната стена по задния полукръг, а също и от факта, че значително повече анални канали се отварят в задните крипти. жлези.
Друг важен елемент от веригата за развитие на остър парапроктит е гнойно течение, през което гной от интерсфинктерното пространство навлиза в по-отдалечени зони. Локализацията на този ход е критична при избора на метод на работа. Факт е, че гной от междумускулното пространство може да попадне в друго клетъчно пространство, заобикаляйки външния сфинктер на ануса или преминавайки през него. Има следните опции: ударът е разположен медиално от външната пулпа, ударът преминава през подкожната част на сфинктера, през по-дълбоките слоеве - повърхностната и дълбока част на мускула, ударът се огъва около сфинктера от страничната отстрани - екстрасфинктер удар.
