Медицински закон

С промяната в социално-икономическите условия у нас тя претърпя радикална трансформация и законодателство.

Ако по-ранната правна уредба в системата на здравеопазването е трябвало да бъде само ведомствена, то в началото на 90-те години на миналия век се появи законодателна основа:

Въвеждане на територията на Руската федерация заедно със системата на задължителното медицинско осигуряване на частното здравеопазване  беше в основата на платените медицински услуги. Медицинските услуги се превърнаха в стока, частни медицински организации  започна да ги продава.

Естествено, горните условия допринесоха за появата на нова област на знанието, наричана в професионалната среда медицинско право..

 

Какво се регулира от медицинския закон

 

Медицинският закон регулира целия набор от взаимоотношения между  субекти на закона: федерални и териториални задължителни здравноосигурителни фондове, медицински застрахователни компании, медицински организации от всякаква форма на собственост и пациентът - крайният потребител на медицинска  услуги.

Броят на исковете срещу работата на медицински организации, включително държавни лечебни заведения, рязко се увеличи.

Гражданин-пациент-потребител на медицински услуги се озова лице в лице с медицински организации. И макар че законно медицинските застрахователни организации бяха официално призовани да защитават интересите на пациента, в реалния живот това не се случи. Медицинските застрахователни организации не са се превърнали в спасително средство за лице, което е кандидатствало за медицинска помощ нито в системата на задължителното здравно осигуряване (MHI), нито в системата на доброволното здравно осигуряване (VHI).

Въпреки това пациентите (потребители на медицински услуги), недоволни от качеството на предоставяните им медицински услуги, като цяло медицинската помощ, упорито защитават своите нарушени права. Броят на исковете срещу медицински организации непрекъснато нараства.

Пациентите искат не само справедливост като такава, но искат да получат обезщетение, както материални щети, така и морални щети, причинени в резултат на предоставяната медицинска помощ с неадекватно качество..

Интересна е динамиката на размера на паричното обезщетение за претърпените от пациента морални и физически страдания при предоставяне на некачествена медицинска помощ..

И така, ако в началото на края на 90-те години на миналия век - началото на двадесет и първи век, паричните суми, изплащани като обезщетение за морални вреди според съдебни решения, възлизат на стотици, понякога хиляди рубли, то към 2005г. те достигнаха десетки хиляди и дори няколкостотин хиляди рубли. В Северозападния федерален окръг, а именно в Санкт Петербург, неведнъж на пациенти, които са се обърнали към съда за некачествено медицинско обслужване, увреждане на здравето в резултат на неадекватно медицинско обслужване, са изплащани суми в рамките на 300 000-400 000 рубли.

Много ли е или малко? Зависи с какво го сравнявате. Ако вземем за отправна точка края на 90-те години на миналия век, това вече е много. Ако сравним размерите на компенсационни плащания за психически и физически страдания, претърпени от медицински работници в други, така наречените цивилизовани страни, тогава тези суми са подигравателно малки.  Например в Съединените щати страданието, което се равнява на морална вреда, понякога се оценява на стотици милиони долари..

И все пак ледът беше разбит. Въпреки изкуственото занижаване на възстановимите средства от съдебната власт, заслужава да се отбележи, че обективно те непрекъснато нарастват.

Разбира се, за пациент - човек с малко познания в медицинската наука е изключително трудно да защитава своите интереси в съдилищата с обща юрисдикция. В крайна сметка техните обвиняеми са професионални медицински работници. Вероятно би било неестествено, ако всеки пациент може да спечели от лекарите.

Впрочем последните също страдат от липса на правна квалификация. Трудно е и за съдии, които не са специалисти в областта на медицината, но са обречени да вземат решение или присъда.

Трябва да се отбележи, че адвокатите от общата практика, адвокатите, като правило, трудно прилагат нормите на закона, правните категории и концепции, когато професионалната дейност на медицинските работници подлежи на оценка..

За съжаление системата на здравеопазването, задължителната медицинска застраховка, съдебната система не водят записи и анализи на така наречените медицински грешки, случаи на причиняване на различни степени на увреждане на здравето, причинявайки смърт по непредпазливост в резултат на медицинска помощ..

Може да се твърди, че практически няма специална литература по медицински и правни въпроси, медицинско право.

Напоследък публикациите в тази посока все пак започнаха да се появяват. Малко вероятно е те практически да помогнат както на пациента, така и на лекаря в защита на техните интереси. Автори на подобни публикации понякога са съдебни лекари - медицински специалисти, които нямат познания по юриспруденция. Понякога адвокатите, адвокатите, които теоретично могат да обосноват някои отдавна познати процесуални тънкости, но поради съвсем разбираеми причини не са достатъчно ориентирани в медицинската наука, се хващат за писалката. Лектори са специалисти от Федералния фонд, териториалните задължителни здравноосигурителни фондове, практикуващи лекари, т.е. хора, които са косвено свързани с въпросния въпрос. По-добре по въпросите на медицинското право с медицинско-правна насоченост се ръководят лекари, получили второ висше образование по специалността юриспруденция. Уви, има много малко такива специалисти. Още по-малко сред тях са онези, които наистина се посвещават не само на теоретични изследвания, но и на практическото приложение на знанията, придобити в ежедневната съдебна практика във все по-актуалните, но и доста модерни медицински и правни теми..