Напрежение на лигаментите и дислокациите при деца. Първа помощ

Как да предоставим първа помощ на дете с навяхвания, изкълчвания? Какво трябва да знае всеки родител? Отговори на въпроси ще намерите в статията.

Съдържание

Типична детска травма 

Малките деца често падат по време на игри на открито, но рядко имат костни фрактури. Ниското телесно тегло и добре развитото покритие на меките тъкани отслабват силата на удара при падане. Структурните характеристики на костите и ставите при деца също предотвратяват фрактури. Костите на дете съдържат по-малко минерали от тези на възрастен, поради което имат еластичност и еластичност.­грубост. Около костта, като ръкав, се намира надкостницата; при децата тя е дебела и гъвкава, добре снабдена с кръв. При костна фрактура периостът често не се разкъсва напълно и предотвратява голямо изместване на фрагментите. В костите на крайниците и гръбначния стълб децата имат слоеве на растежен хрущял. Нарича се така, защото костите растат поради този хрущял. Хрущялът е гъвкав, което също предотвратява фрактури.

Навяхване. Такива наранявания са редки при деца под 3-годишна възраст. Навяхванията на връзките на глезена са най-чести. Те се появяват при неловко движение, когато стъпалото е прибрано навътре. В този момент бебето усеща осата­Разтривам болката, която постепенно отшумява. След известно време обаче на външната повърхност на глезенната става се появява оток, понякога синкав на цвят, болезнен за допир. Движението в ставата, макар и възможно, е ограничено. Детето щади крака и с мъка стъпва по него.

За първа помощ на мястото на изкълчване на­поставете фиксираща 8-образна превръзка и пакет с лед за 2-3 часа. За децата от тази възрастова група обаче не са навяхвания по-характерни, а фрактури от вида на цепнатината­една от костите на подбедрицата в долната му трета. Диагностициран от th­блясък само при рентгеново изследване. Ето защо, след оказване на първа помощ, детето трябва да бъде показано на билкаря­матолог.

Дислокации. При инцидент ставната капсула може да се спука и след това една от костите се изплъзва от ставната кухина. Ставните торбички и връзки при децата са много еластични и поради това изкълчванията в ранна възраст са доста редки. Можете да разпознаете дислокацията по следните признаци: обичайните контури на ставата се нарушават, движенията в нея стават рязко ограничени, болката в ставата се увеличава, крайникът се скъсява или удължава.

В случай на изкълчване или подозрение за това е необходимо да се създаде максимална почивка за наранената ръка или крак, да се постави шина или фиксираща превръзка и да се предаде детето на хирурга възможно най-скоро. Ако се забави поради бързо нарастващия оток, ще бъде трудно да се постави костта в ставата. Освен това между костите може да бъде притиснат нерв или съд и това ще доведе до сериозни последици (парализа или смърт на крайника). Неспециалистът не трябва да коригира дислокацията, тъй като в някои случаи е трудно да се разграничи луксацията от костна фрактура и при оказване на първа помощ е възможно да се навреди, вместо да се помогне на дете.

Сублуксация на радиуса в лакътя. Това нараняване възниква само на възраст от 2-3 години и също се нарича «изкълчване от дърпане». Травмата обикновено се причинява от движение, при което ръката на детето, която е в удължено положение, е подложена на рязко разтягане по надлъжната ос на ръката, по-често нагоре, понякога напред. Детето може да се спъне или да се подхлъзне, а възрастният, който го води, като го държи за ръката, го дърпа, за да не падне бебето. Понякога при малко дете такова разтягане се случва по време на игра (възрастни, хващайки го за ръце, извивайки се около него) или поставяне на тесен ръкав. В някои случаи­възрастен може да чуе пукането на ръката.

Каквато и да е причината за нараняването, детето извиква от болка, след което веднага спира да движи ръката си, задържайки се­го преживява в принудителна позиция, като се простира по протежение на тялото и леко сгънат в лакътя. Ротационните движения на предмишницата в лакътната става са особено болезнени. Това увреждане се дължи на факта, че при такива малки деца лигаментът, задържащ радиуса, е все още слаб. До 4-5-годишна възраст то става по-силно и такива усложнения вече не се появяват..

Намаляването на сублуксацията е лесно в повечето случаи. Предмишницата се премества внимателно в позицията на флексия под прав ъгъл в лакътната става, ръката на пациента се хваща със същата ръка и се правят ротационни движения на предмишницата. В този случай детето изпитва известна болка и настройката усеща щракване или леко смачкване. Настъпва намаляване. Детето веднага се успокоява и буквално след 1-2 минути движи ръката си свободно и започва да я използва като здрава. Не е необходимо да поставяте превръзка. Но трябва да наблюдавам­внимавайте и не водете детето за болната ръка. Когато се разхождате с малки деца, най-добре е да използвате «юзди».

Травматични дислокации на големи стави (ханш, коляно, рамо) при деца на 3-годишна възраст практически не е така­очаквам.