PostCholeCistectomic синдром: симптоми и диагностични знаци

Съдържание


Синдром на постхолецистектомия: симптоми и диагностични признациДА СЕ За съжаление отстраняването на жлъчния мехур с жлъчнокаменна болест не е така винаги позволява да говорим за пълно възстановяване. След холецистектомия вероятността за образуване на камъни остава и често възниква дисфункция на сфинктера на Оди. — пулпа, регулираща потока на жлъчката от жлъчен канал в дванадесетопръстника. Успоредно с това може да затрудни секрецията на панкреатични сокове, което води до лошо храносмилане. Засяга патологията на метаболизма на жлъчката състоянието на чревната микрофлора и провокира свръхрастеж на бактерии, в 10-30 % от пациентите след операция развиват синдром на постхолецистектомия (PCES) или, по-точно, дисфункция на сфинктера на Оди.


Синдром на постхолецистектомия — симптомите не трябва да се пренебрегват

Как се проявява синдромът след холецистектомия? Симптом номер едно е болката, която се появява в класическа версия отдясно в хипохондриум и придружен от симптоми на диспепсия, тогава има гадене и дори повръщане.

С развитието на заболяване като синдром на постхолецистектомия, симптомите зависят от естеството на нарушенията на сфинктера на Оди.

  • Билиарният тип PCES се характеризира с преобладаване на нарушенията на жлъчния поток. Повишен тонус на сфинктера на Оди онази част от нея, която регулира секрецията на жлъчката в червата, води до повишаване на налягането в общия жлъчен канал и чернодробни жлъчни пътища, до тях разширяване и появата на болка в епигастриум и десен хипохондриум, отстъпване гръб, дясна ключица, лопатка, придружени от гадене и повръщане.
  • Панкреатичният тип PCES се развива, когато е в участва патологичният процес част от сфинктера на Оди, който регулира секрецията на панкреатични сокове в дванадесетопръстника. За този тип PCES болката е типична десен хипохондриум, възникващ без очевидни причини, отстъпващ обратно и намалява, когато тялото се навежда напред.
  • Смесеният тип PCES се проявява с болка от херпес зостер.

Болевите атаки с PCES могат да бъдат леки и силно изразено, продължете в средно 20 минути, често провокирани от приема на мазни храни и алкохолът може да се развие в нощни часове. О Обикновено се говори за PCES в ако синдромът на болката се появява постоянно в за 3 или повече месеци след операцията и не може да е свързано с други съпътстващи заболявания.

Какво, освен болката, придружава синдрома на постходецистектомия? Диагнозата на това състояние винаги предполага оценка на състоянието на храносмилането, тъй като второто значимостта на оплакването на пациенти с PCES са чревни разстройства, в особено синдром на раздразнените черва и възпалителни процеси на лигавицата му.

Синдромът на раздразненото черво се проявява с повтаряща се болка и дискомфорт в коремна област, метеоризъм, диария или запек, спешно желание за дефекация, усещане за непълно изхождане и други неприятни усещания.

Прекомерният растеж на чревна бактериална микрофлора, придружаваща PCES, води до развитие на дуоденит, ентерит, колит.


Синдром на постхолецистектомия: диагноза

Синдром на постхолецистектомия: симптоми и диагностични признациВ допълнение към оценката на клиничната картина на заболяване като синдром на постхолецистектомия, диагнозата на това състояние включва лабораторни инструментални и хардуерни методи за изследване.

Биохимичен кръвен тест разкрива признаци на нарушение на метаболизма на билирубина и патология на панкреаса. При PCES на жлъчния тип се наблюдава повишаване на билирубина в кръв, с панкреатичен тип — активността на панкреатичните ензими се увеличава и лабораторните признаци на PCES са най-силно изразени в първо 6 часове след болезнена атака.

За да се изясни естеството на патологията, се провеждат провокативни тестове. Ултразвукът на коремните органи разкрива разширяването на жлъчните пътища, увеличаване на диаметъра на панкреатичните канали, особено ясно по време на динамично наблюдение след стресираща закуска.

Важен елемент от неинвазивната диагностика на PCES е компютърната томография на органите на стомашно-чревния тракт; сред инвазивните диагностични методи специално място заема ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Най-информативен с гледна точка за оценка на функцията и състоянието на сфинктера на Оди се счита за директна манометрия, но далеч не всички клиники имат сходни възможности.

Leave a reply