Възможности за проявление на исхемична сърдечна болест

Как се проявява коронарната болест на сърцето? Помислете за съществуващите форми на коронарна болест на сърцето и техните прояви.

Съдържание

 

Формата на коронарната артериална болест все още е не напълно разрешен проблем в кардиологията. Факт е, че исхемичната болест се характеризира с огромно разнообразие от клинични прояви, които зависят от механизмите на нейното възникване. Концепциите на кардиолозите за механизмите на развитие на исхемична болест на сърцето бързо се променят, тъй като научните познания за същността на това заболяване се разширяват. В допълнение, изграждането на класификацията на исхемичната болест на сърцето усложнява факта, че различни форми на исхемия могат да се комбинират помежду си или бързо и почти непредсказуемо да преминат една в друга..

В момента класификацията на исхемичната болест на сърцето, приета от СЗО (Световната здравна организация) през 1979 г., се счита за класическа. Според тази класификация основните форми на исхемична болест на сърцето са:

Внезапна сърдечна смърт

Внезапна сърдечна смърт (първичен сърдечен арест, коронарна смърт) – Това е най-тежкият, мълниеносен клиничен вариант на коронарна артериална болест, който се състои в внезапен сърдечен арест на пациента. ИБС е причина за 85-90% от всички внезапни смъртни случаи. Внезапна сърдечна смърт се отнася само до случаите на внезапно спиране на сърдечната дейност, когато смъртта настъпи пред свидетели в рамките на един час след появата на първите заплашителни симптоми. В същото време, преди настъпването на смъртта, състоянието на пациентите се оценява като стабилно и не предизвиква безпокойство. И накрая, други причини за смърт трябва да бъдат изключени: например нараняване.

Рискът от внезапна сърдечна смърт е особено висок при пациенти с остър миокарден инфаркт (особено в първия час от развитието на инфаркт); при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, при пациенти с коронарна артериална болест с камерни аритмии и накрая при пациенти с коронарна артериална болест с рискови фактори като пушене, високо кръвно налягане, нарушения на въглехидратния и мастния метаболизъм. Внезапна сърдечна смърт може да бъде предизвикана от прекомерен физически или невропсихичен стрес, но може да се случи и в покой, например в съня. Непосредствено преди настъпването на внезапна сърдечна смърт, около половината от пациентите имат болезнена атака, която често е придружена от страх от непосредствена смърт. Най-често внезапната сърдечна смърт настъпва при извънболнични условия, което определя най-честия фатален изход от тази форма на исхемична болест на сърцето. В случай на внезапна сърдечна смърт е необходима незабавна кардиопулмонална реанимация, която включва възстановяване на проходимостта на дихателните пътища, механична вентилация, компресии на гръдния кош и лекарствена терапия..

Ангина пекторис (ангина пекторис) – това е най-честата форма на коронарна артериална болест. Ангина пекторис е внезапна и обикновено бързо изчезваща болка в гърдите. Продължителността на пристъп на ангина пекторис варира от няколко секунди до 10-15 минути. Болката най-често се появява при физическо натоварване, като ходене. Това е така наречената ангина на натоварване. По-рядко се появява по време на умствена работа, след емоционално претоварване, по време на охлаждане, след обилно хранене и т.н. В зависимост от стадия на заболяването, ангината на натоварване се разделя на новопоявила се ангина пекторис, стабилна ангина пекторис (показваща функционалния клас от I до IV), прогресивна ангина пекторис. С по-нататъшното развитие на исхемична болест на сърцето, ангина пекторис се допълва от ангина пекторис в покой, при която пристъпите на болка се появяват не само при усилие, но и в покой, понякога през нощта.

Безболезнената миокардна исхемия е най-неприятният и опасен вид исхемична болест на сърцето, тъй като за разлика от пристъпите на ангина пекторис, епизодите на безболезнена исхемия протичат незабелязано от пациента. Следователно 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт настъпват именно при пациенти с безболезнена миокардна исхемия. В допълнение, безболезнената исхемия увеличава риска от аритмии и застойна сърдечна недостатъчност. Само кардиолог може да открие безболезнена исхемия при пациент, използвайки такива изследователски методи като дългосрочно наблюдение на Холтер, функционални тестове за стрес, ехокардиография. В случай на своевременно изследване и правилна диагноза, безболезнената миокардна исхемия може да бъде успешно лекувана.

Инфаркт на миокарда – страшно заболяване, в което може да се превърне продължителна атака на ангина пекторис. Тази форма на исхемична болест на сърцето се причинява от остра недостатъчност на кръвоснабдяването на миокарда, поради което в него възниква огнище на некроза, т.е. некроза на тъканите. Основната причина за развитието на миокарден инфаркт – това е пълно или почти пълно запушване на артериите от тромб или подута атеросклеротична плака. Когато артерията е напълно блокирана от тромб, възниква така нареченият макрофокален (трансмурален) инфаркт на миокарда. Името се обяснява с факта, че при този вид инфаркт в сърдечния мускул възниква един голям фокус на некроза. Ако запушването на артерията е частично, тогава в миокарда се развиват няколко по-малки огнища на некроза, тогава те говорят за малък фокален инфаркт на миокарда. Разбира се, такава тежка форма на коронарна артериална болест като инфаркт на миокарда е безполезна и дори опасна да се опитвате да лекувате с домашни средства, поради което при продължителна и неотзивчива нитроглицеринова атака на ангина пекторис е необходимо незабавно да се обадите на пациента «линейка».

Постинфарктната кардиосклероза възниква като пряка последица от инфаркта на миокарда. Постинфарктна кардиосклероза – това е поражение на сърдечния мускул, а често и на сърдечните клапи, поради развитието на белези в тях под формата на зони с различни размери и разпространение, заместващи миокарда. Постинфарктната кардиосклероза се развива, тъй като мъртвите области на сърдечния мускул не се възстановяват, а се заменят с белези. Въпреки това, постинфарктното състояние – не единствената възможна причина за кардиосклероза, но други причини (включително сърдечна травма, миокардна дистрофия и др.) са по-рядко срещани.

Такива състояния като сърдечна недостатъчност и различни аритмии често се превръщат в прояви на кардиосклероза. Сърдечна недостатъчност – това е комплекс от състояния, при които съкратителната способност на сърдечния мускул (миокарда) е отслабена и сърцето губи способността си да осигурява на тялото необходимото количество кръв. Неизбежният резултат от сърдечната недостатъчност е появата в тялото на различни аномалии в кръвообращението, които или се усещат от самия пациент, или се определят по време на преглед от кардиолог.


Що се отнася до аритмиите, обичайно е този термин да се използва за отклонения в ритъма на сърдечните контракции, които са различни по характер, произход и значение. Има много видове аритмии, понякога те възникват във връзка със заболявания не на сърдечно-съдовата, а на нервната система, с ендокринни заболявания. Но все пак най-честата причина за аритмии – увреждане на различни части на сърцето.