Леко подуване: причините и формите са различни - опасността е еднаква

Какво представляват белодробният оток?

Белодробният оток е патологично състояние, причинено от изпотяване на транссудата (течно съдържание) от кръвоносните капиляри в белодробната тъкан и след това в алвеолите; характеризиращо се с рязко нарушение на газообмена в белите дробове, клинично проявено със силно задушаване и посиняване на кожата. Белодробният оток е една от най-страховитите прояви на сърдечна недостатъчност на лявата камера. Може да усложни хода на миокарден инфаркт, постинфарктна кардиосклероза с хронична сърдечна аневризма, митрална стеноза и недостатъчност, тежка артериална хипертония. Това се случва и при тромбоза и белодробна емболия, при уремия, интоксикация, анафилактичен шок, масивно парентерално приложение на течности. Един от видовете е токсичен белодробен оток. Белодробният оток при бременни жени също е често срещан..

В повечето случаи процесите, водещи до оток, се основават или на хемодинамични нарушения, обикновено причинени от патология или остро претоварване на сърцето (кардиогенен белодробен оток), или заболявания като пневмония, сепсис, аспирация на стомашно съдържимо или травма (некардиогенен белодробен оток ) или увреждане на алвеолокапиларните мембрани с токсични вещества (токсичен белодробен оток), продукти на алергична реакция (алергичен белодробен оток), дължащи се на хипоксия; често се развива при пациенти с мозъчно увреждане. Тежките метаболитни нарушения в организма при липса на лечение на белодробен оток водят до смърт на пациента.

Разграничават се остър белодробен оток, който се развива за 2-4 часа, и продължителен белодробен оток, който се развива в рамките на няколко часа и понякога продължава един ден или повече, както и фулминантна форма на белодробен оток, при който смъртта настъпва няколко минути след началото на неговото развитие (например при остър миокарден инфаркт).

Белодробен оток: симптоми и етапи

Симптомите обикновено са много информативни. Диспнеята в покой се облекчава до известна степен, когато пациентът седи или стои, и се увеличава при най-малкото физическо натоварване. Пациентите се оплакват от стягане в гърдите, задух, понякога замаяност, обща слабост. Задухът може да възникне остро под формата на пристъп на сърдечна астма. Кожата на лицето и багажника обикновено е бледа, прекалено влажна, над белите дробове се открива твърдо дишане, понякога се определят сухи хрипове (при сърдечна астма), но влажни хрипове липсват. Отбелязва се тахикардия. Всички тези симптоми показват интерстициален белодробен оток (начален етап, когато течността се натрупва в белодробната тъкан).

При алвеоларен оток (следващият по-тежък стадий, когато течността вече е в лумена на алвеолите), който може да се развие много бързо, понякога сякаш внезапно (например по време на сън), диспнеята на пациента рязко прогресира, развивайки се в диспнея , дихателната честота се увеличава до 30 40 в минута, на лицето се появяват обилни капки пот, отбелязва се син език, кожата става сивкава. Тежкото дишане се прекъсва от кашлица, отделя се обилна пенлива, често се отделя розова (кървава) храчка. Болните са развълнувани, страхуват се от смърт.

В гръдния кош по цялата повърхност на белите дробове се определят фино бълбукащи, впоследствие пъстри влажни хрипове с преобладаване на големи мехурчета; в големите бронхи и трахеята се чува мехурче, чува се отдалеч (мехурчещо дишане). Тахикардията се увеличава, понякога сърдечните звуци са толкова заглушени, че не могат да бъдат чути поради шумно дишане. Пулсът става малък и чест, кръвното налягане има тенденция към намаляване и появата на белодробен оток на фона на съдова недостатъчност го влошава до развитието на тежък колапс. Диагнозата се потвърждава с рентгенова снимка.

Лечебни дейности

На първо място, трябва да знаете, че такива пациенти подлежат на спешна хоспитализация. Наложително е да се осигури на пациента възможна спешна помощ на място и по време на транспортирането до болницата.

Като цяло лечението се състои от:

• осигуряване на удобно полуседнало или седнало положение на пациента (с изключение на комбинацията от белодробен оток с тежък колапс);
• прилагане на венозни турникети върху бедрата, за да се ограничи притока на кръв към сърцето и белите дробове;
• вдишване на кислород чрез маска или назален катетър
• изсмукване на пяна и течност от трахеята и големите бронхи, ако е необходимо, използването на изкуствено дишане под налягане, т.е. мерки за реанимация;
• пълно елиминиране на синдрома на болката (приложение на невролептици);
• корекция на сърдечни аритмии;
• корекция на нарушения на киселинно-алкалния баланс (борба с ацидозата);
• корекция на електролитния баланс;
• намаляване на хидростатичното налягане в съдовете на белодробната циркулация (инжектират се наркотични аналгетици, които чрез потискане на дихателния център намаляват задуха, намаляват венозния приток и кръвното налягане, облекчават безпокойството и страха от смъртта);
• намаляване на венозния поток към дясната камера (въвеждане на ганглиозни блокери);
• дехидратация на белите дробове (използват се диуретици, кръвопускане);
• повишена контрактилност на миокарда (въвеждат се сърдечни гликозиди - строфантин);
• възстановяване на проходимостта на дихателните пътища.