Излизането от затвора е много специално, несравнимо чувство. Но уви, това не трае твърде дълго. Трябва да хапнете нещо, някъде да нощувате и не е толкова лесно да си намерите работа. За повече информация относно проблема, с който се сблъскват бивши затворници, прочетете статията.
Съдържание
Придружителят връща през плъзгащия се прозорец сертификат за освобождаване - последната формалност е изпълнена. Трепетите, които се натрупват вътре от няколко седмици, се влошават. Ръцете й я раздават и нервно мачкат хартията - единственият документ за живота там, на свобода. Но тогава металният тътен на решетъчната врата моментално прекъсва и тръпката, и страха, и спомена за всичко, което е останало, в тези сиви стени с бодлива тел. Тук е свободата. Първите стъпки по него са неописуемо удоволствие. Както светлината, така и въздухът са различни. И все още не мога да повярвам, че никой не ви следва, а вие можете да завиете наляво и надясно или да отидете направо.
Подобно чувство на еуфория изпитва всеки освободен затворник. За тези, които роднините се срещат, това не изчезва дълго време, запълвайки целия им живот и засенчвайки реалните проблеми. А за тези, за които никой не чака от тази страна на живота, усещането за лекота изчезва до вечерта. Трябва да помислим за нощувка, а утре за храна и те дадоха пари със себе си само за пътуването до мястото на предишното им пребиваване. И мнозина изобщо не искат да отидат там: ще има презрение към престъпленията, които са извършили. А много хора дори нямат такова място на предишното си местожителство..
Започва борбата за оцеляване на свобода. Ежедневно търсене на храна, дим и квартира. Скитане из гари, входове, нощуване с случайни познати, пиене заедно. Трябва да работим. Но никой няма да вземе постоянна работа без паспорт и не можете да издадете паспорт без регистрация. Жителите на градовете могат да бъдат предписвани за шест месеца от центровете за социална рехабилитация към изпълнителните комитети. Е, местните жители на селото изобщо няма къде да отидат. Много затворници дори отказват амнистията. Къде ще отидете, например, в средата на януари в шест часа вечерта? Такава свобода след няколко дни отново води до затворнически легла и до законни дажби..
Сега има много такива хора. Те стоят в църквите, спят на гарите. От една страна, съжалявам за тях, но от друга не искам да се занимавам с тях. Някъде в подсъзнанието се върти: те са виновни, вървяха по крива пътека и се търкаляха. Всъщност съвременната държава не им дава шанс да се измъкнат от това блато, дори на тези, които го искат. И ние, които гледаме 80% от програмите с престъпно естество всеки ден по телевизията и затова имаме интерес към този свят, в реалния живот се ограждаме от него с високи стени с бодлива тел и стени на презрение и безразличие.
