Повишен сърдечен ритъм, изпотяване, дразнене, треперене на ръцете, уголемена щитовидна жлеза - това са основните характеристики на човек, който е обхванат от заболяване на щитовидната жлеза. Какви лечения има? Какво представлява тиреоидектомия? Отговорите на тези въпроси ще намерите в статията.
Съдържание
Лечение на щитовидната жлеза
Според водещите местни и световни ендокринологични центрове днес различни ендокринни и неендокринни заболявания на щитовидната жлеза имат постоянна тенденция към нарастване. Преди няколко десетилетия в структурата на заболеваемостта преобладават заболявания на щитовидната жлеза, свързани с йоден дефицит (ендемична гуша, болест на Грейвс и др.). В момента основният процент в структурата на заболеваемост се заема от възлови дегенерации на щитовидната жлеза, включително злокачествени. Лечението на заболявания на щитовидната жлеза може да бъде консервативно (терапевтично), оперативно (хирургично) и комплексно (при използване на двата метода).
Благодарение на многобройните и дългогодишни изследвания на лекарите са разработени ясни индикации за избор на определен метод на лечение за всеки тип патология на щитовидната жлеза. Изборът на лечение се основава на анализ на историята на заболяването, данни от допълнителни проучвания (показатели за хормонален статус, ултразвук, сцинтиграфия, пункция и др.), Анализ на ефективността на предходното лечение.
Без съмнение терапевтичният метод за по-голямата част от пациентите е желателен и за предпочитане преди операцията, но в много случаи само своевременно извършената операция помага да се отървем от болестта. За предпочитане е въпросът за хирургичното лечение да бъде решен съвместно от хирург и ендокринолог, който е запознат с медицинската история на пациента. Това ще позволи обективен подход към решаването на въпроса за хирургичната интервенция, за разработване на адекватна тактика на предоперативна подготовка и следоперативно проследяване..
Следните категории пациенти подлежат на задължителна хирургическа интервенция:
пациенти с установена диагноза рак на щитовидната жлеза (навременната операция напълно елиминира заболяването в 95% от случаите)
- пациенти с възли на щитовидната жлеза от всякакъв размер и брой, подозрителни за възможно злокачествено заболяване (според ултразвук, сцинтиграфия и пункция)
- пациенти с бързо растящи възли (увеличение на възела 2 пъти за шест месеца.)
- пациенти с възлови образувания, по-големи от 3,0 cm, независимо от резултатите от пункцията
- пациенти с възли на фона на хроничен автоимунен тиреоидит (повишен риск от развитие на тумор)
- пациенти с възлова формация на щитовидната жлеза, която причинява повишено отделяне на хормони в тялото (тиреотоксичен аденом)
- пациенти, страдащи от повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза) в случай на неуспех на терапевтичните методи на лечение
- пациенти, при които разширението на щитовидната жлеза (дифузно или свързано с наличието на възли) причинява затруднено дишане и преглъщане
Изследването преди операцията има за цел да изследва функцията, структурата на щитовидната жлеза, при наличие на възли, морфологично изследване на тъканта на жлезата (пункция). Въз основа на получените данни се определят показанията за хирургично лечение и се определя прогнозният обхват на операцията. Преди хоспитализация се извършва амбулаторно изследване на сърдечно-съдовата, белодробната система, изследване на общ и биохимичен кръвен тест. Според показанията хирургичните интервенции се извършват по всяко време на годината. Малък брой легла (средно до 4), липсата на строги ограничения върху физическата активност и минималният брой превръзки в следоперативния период осигуряват лесна поносимост на интервенцията дори през лятото..
Тиреоидектомия
Операциите на щитовидната жлеза се извършват под обща анестезия (анестезия), което осигурява по-добри резултати от лечението, намалява риска от усложнения и намалява степента на емоционална травма на пациента. Обемът на операцията се определя от естеството на поражението на жлезата, в някои случаи от възрастта и пола на пациента.
В момента минималната приемлива операция на щитовидната жлеза се счита за хемитироидектомия (премахване на един лоб изцяло), максималната е тиреоидектомия (отстраняване на цялата жлеза). Предварително извършени щадящи операции под формата на отделно отстраняване на възли, оставяйки т.нар «здрави» части на щитовидната жлеза се признават за дефектни, тъй като повечето пациенти скоро трябва да се подлагат на повторни интервенции поради възникващите възлови дегенерации в оперираните части на жлезата. В края на операцията на пациента се нанася козметичен шев във всички случаи. Съвременните шевни материали позволяват да се постигнат отлични лечебни резултати при повечето пациенти.
Следоперативен период
В рамките на 10 дни след операцията пациентът периодично посещава хирурга, за да наблюдава процеса на зарастване на белега. По това време резултатите от морфологичното изследване на отстранените тъкани (хистология) стават известни. В зависимост от обема на операцията и хистологичната диагноза, на пациента се предписва хормонално лечение, чиито цели са да компенсира загубените функции на щитовидната жлеза и да предотврати растежа на нови възли в останалите тъкани. Хормоналното лечение се извършва под наблюдението на ендокринолог за разработване на индивидуална доза от лекарството, която точно ще съответства на обема на отстранената тъкан на жлезата. След избора на индивидуална доза хормони, пациентът подлежи на динамично наблюдение от ендокринолог с интервал от 1 път на 6 месеца..
Пациентите лесно понасят интервенции на щитовидната жлеза и бързо се възстановяват. Операцията оставя минимум следи и странични ефекти. Въпреки това операциите на щитовидната жлеза са едни от най-трудните и деликатни в хирургическата практика, поради което при избора на болница за лечение трябва да се разбере дали тази институция разполага с всички необходими средства за извършване на такива интервенции. Оперативният хирург трябва да има достатъчна квалификация и опит. Преди да започне лечението, пациентът, в личен разговор с лекаря, трябва да зададе всички въпроси, които го интересуват, да определи времето и времето на хоспитализация, планирания обем на операцията и възможностите за следоперативно лечение. По препоръка на лекар пациентът може да избере най-удобното време за хоспитализация в болницата.
