Истинският парапроктит е възпаление на перректалната тъкан, което се развива в резултат на проникването на инфекция от околоректалната област в лумена на ректума. Хроничният парапроктит е усложнение на острия парапроктит.
Съдържание
Концепцията за истинския парапроктит
Истинският парапроктит не е обикновено нагнояване на адректалната тъкан, не е тривиално, като например цирей или абсцес, който се появява, когато перианалната област е заразена отвън, а възпаление, при което инфекцията прониква в тъканите на пери- ректална област от лумена на ректума, а именно от отворите на аналните жлези, разположени в дъното на аналните (морганови) крипти.
Една от най-дълбоките морганови крипти се възпалява предимно. криптогландуларен абсцес, който често спонтанно се отваря или навлиза в лумена на червата. В други случаи (най-често) такъв абсцес се отваря хирургически и след тази на пръв поглед радикална операция остава фистула или абсцесът се повтаря.
Има много причини за инфекция и възпаление на тези жлези, по-специално хемороиди и хронична анална цепнатина, въпреки че при млади и практически здрави хора аналните жлези могат да се възпалят без никаква, на пръв поглед, причина. Но на пръв поглед. При насочено проучване на такива пациенти по правило се разкрива анамнеза за лек дискомфорт, като периодичен анален сърбеж, овлажняване на перианалната кожа, лека болка по време и след изпражнения, запек или диария..
По принцип възпалението на аналните жлези и съответно криптите на Морган е основната причина за парапроктит и следователно просто отваряне на абсцеса отвън, без да се дезинфекцира възпалената част на аналния канал (вътрешно отваряне на абсцеса), не води до трайно възстановяване.
Засегнатата анална крипта (или няколко съседни крипти), т.е. вътрешното отваряне на абсцеса се достига лесно с пръст и се определя като болезнена точка с отделяне на капки гной или (ако абсцесът все още не се е отворил) под формата на подуване с всички класически признаци на възпаление. Ако вътрешният отвор на абсцес или фистула е разположен по-високо, тогава не говорим за банално, неспецифично възпаление, а за увреждане на червата или вътрешна фистула. Това състояние се проявява с болестта на Crohn, с улцерозен колит или много рядка патология - фистулна форма на чревна туберкулоза. Ако вътрешният отвор не е определен, тогава нагнояването на перректалната тъкан най-вероятно е възникнало в резултат на възпаление. «отвън» - цирей, карбункул, флегмон, актиномикоза, лимфогранулом венерически (болест на Никола-Фавр) и др..
Особености на хроничния парапроктит
При спонтанно отваряне на остър парапроктит или при палиативна хирургия на прост, дори широк дренаж на абсцеса, остава вътрешното отваряне на абсцеса в аналния канал. Като правило, той не зараства и остава постоянно течаща фистула или, много по-рядко, зараства с крехък белег и ако се повтарят някакви неблагоприятни обстоятелства - запек, травма по време на каране на мотоциклет, велосипед и т.н. - възпалението се появява отново на същото място на аналния канал и абсцесът се повтаря и локализацията му върху перинеума може да е различна, т.е. вътрешният отвор в този ход на заболяването (остър рецидивиращ парапроктит) е почти винаги еднакъв и нагнояването на меките тъкани в перинеума може да бъде локализирано както в областта на стария белег, така и на друго място, дори на противоположното страна.
При този вариант на протичане на парапроктит между обострянията на практика настъпва възстановяване. Тактиката на лечение на такива повтарящи се абсцеси не се различава от тази при първичен остър парапроктит.
Много по-често раната на перинеума след просто отваряне на абсцеса не зараства и остава ректална фистула. Инфекцията се поддържа чрез постоянна инфекция на вътрешния отвор на фистулата с високо вирулентна патогенна флора на ректума.
