Еутиреоидната нодуларна гуша е събирателен термин, в който се комбинират заболявания на щитовидната жлеза като колоидна гуша, фоликуларен аденом, нодуларен вариант на хипертрофичната форма на автоимунен тиреоидит и киста на щитовидната жлеза. Лечението на заболявания се извършва с помощта на лекарства и хирургични операции..
Съдържание
Концепцията за еутиреоидна нодуларна гуша
Нодуларната еутиреоидна гуша е колективна концепция, използвана преди поставяне на клинична диагноза, която съчетава такива заболявания на щитовидната жлеза като колоидна гуша, фоликуларен аденом, нодуларен вариант на хипертрофичната форма на автоимунен тиреоидит, киста на щитовидната жлеза.
Открояване на концепцията «нодуларна еутиреоидна гуша» поради факта, че клинично изброените заболявания не се различават помежду си и в повечето случаи окончателната диференциална диагноза между тях е възможна само въз основа на аспирационна биопсия с фина игла на образуването на щитовидната жлеза. При скрининг на здрава популация чрез палпация, възлите на щитовидната жлеза се откриват при 3-5%, а при аутопсия на щитовидната тъкан на всеки 2 mm, те се откриват при 50% от изследваните; по-малко от 5% от клинично проявените възли са злокачествени. Колоидната гуша по механизма на развитие, свързан с хроничен дефицит на хранителен йод, се образува главно поради прекомерно натрупване на колоид в кухината на фоликулите и по-често е възлова, отколкото дифузна. Фоликуларният аденом е доброкачествен тумор на щитовидната жлеза от фоликуларния епител. При хипертрофичната форма на автоимунен тиреоидит, в резултат на локална хиперплазия на щитовидната жлеза, често се образуват псевдовъзли.
Кистата на щитовидната жлеза е кухина, пълна с кистозна течност в тъканта на щитовидната жлеза. Истинската киста на щитовидната жлеза се различава от фалшивата по наличието на лигавица на фоликуларен епител. Кистата на щитовидната жлеза трябва да се разграничава от цистаденома. В последния случай говорим за образуване на гниеща кухина при щитовидна жлеза. Кистите на щитовидната жлеза съставляват 3-5% от възлите на щитовидната жлеза. Образува се в резултат на малки кръвоизливи, дистрофия на колоидни възли, хиперплазия на единични фоликули.
Клиничната картина на заболяването
Наличието на възлова формация в щитовидната жлеза, определено чрез палпация. Хормоналните изследвания разкриват еутиреоидизъм. Трябва да се отбележи, че разглежданите заболявания на щитовидната жлеза могат да се развият на фона както на хипотиреоидизъм, така и на тиреотоксикоза. Ултразвукът потвърждава и точно характеризира размера на възела.
Диагностика на заболяването
Диагностичното търсене с ултразвук е насочено главно към изключване на рак на щитовидната жлеза.
Диференциална диагноза уетироидна гуша и следователно установяването на клинична диагноза въз основа на ултразвук е неподходящо. Палпаторните възли, както и нодуларната гуша с диаметър над 1 cm според ултразвука, подлежат на тънкогледна аспирационна биопсия, ако е необходимо под ултразвуков контрол. При сцинтиграфия на щитовидната жлеза възлите могат да се характеризират като студени, топли и горещи. Ултразвуковото сканиране на щитовидната жлеза се определя като възел с хиперехогенна джанта и почти анехогенна вътрешна структура. С аспирационна биопсия с фина игла се получава течност.
Възможности за лечение
Възлите с диаметър по-малък от 1 cm (случайни находки от ултразвук) нямат клинично значение. Необходим е динамичен контрол с помощта на ултразвук (веднъж на 6 месеца). В региони с дефицит на йод е показано назначаването на профилактични дози калиев йодид.
При най-ясно срещащата се колоидна гуша, която не надвишава 3 cm в диаметър, е показана терапия с L-тироксин и калиев йодид. Калиев йодид се предписва в профилактична доза (за възрастни 200 mcg / ден). Целта на предписването на L-тироксин е да потисне нивото тироид-стимулиращ хормон до долната граница на нормата, което ще намали трофичния му ефект върху тироцитите. Обикновено такова ниво на потискане тироид-стимулиращ хормон възможно е да се постигне назначаването на 75-100 mcg от лекарството.
При липса на ефекта от консервативната терапия, т.е.при увеличаване на размера на възела с ултразвуков контрол след 6 месеца, е показано хирургично лечение, което се състои в отстраняване на засегнатия лоб. Също така е показан за фоликуларен аденом, който е трудно да се разграничи цитологично, т.е.при изследване на материал, получен с аспирационна биопсия с фина игла, от силно диференциран рак на щитовидната жлеза. При киста на щитовидната жлеза е показана аспирационна биопсия с фина игла, последвана от склеротерапия на кухината на кистата с етанол. При повтарящи се рецидиви размерът на кистата е повече от 3 см, посочено е наличието на плътна фиброзна капсула, резекция на щитовидния лоб.
